Социалните домове в България 1987-91
Image 1 | 34
В социалистическа България имаше повече от сто социални „заведения”, които подслоняваха всички отклонения от нормата – от физическо, ментално, психическо, душевно и т.н. естество. Хората, родени с подобен проблем, бяха обречени на вегетиране през целия си не особено дълъг живот. Домовете бяха „специализирани” по всички признаци, за които може да се досети човек – пол, възраст, вид заболяване – например – „Дом за деца с умствени увреждания до 3 г.”; „Дом за жени със средни и тежки психични заболявания от 8 до 17 г.”. Тези домове бяха разположени в района на неголеми селища – малки градчета и села, извън обитаемата им част. Така, от една страна, всички „отклонения от нормата” живееха извън обществото, от друга – системата даваше поминък на живеещите в тези села и градчета, както и възможност да „отклоняват” част от продоволствията за домуващите – бельо, дрехи, храна... На практика, хората с увреждания и отклонения нямаха никакъв шанс. За тях нямаше лечение – в домовете най-високо квалифицираният медицински персонал беше фелдшерът, имаше още медицинска сестра и санитари. Нямаше социализация, защото на практика нямаше и помен от микро-модел на общество... Нямаше, естествено, и плах опит за обучение в по-ранна възраст. Така, че тези деца никога не проговаряха. Освен това всички, които по една или друга причина бяха попаднали в периферията на обществото – клошари, просяци или просто хора, преживели някакъв сериозен катаклизъм, поставил ги в това състояние, бяха въдворявани в тези домове. Естествено, достъпът с фотоапарат до тези заведения беше абсолютно забранен. По нормалния, легален начин нямаше как да се влезе вътре. Тогава случайно? срещнах един лекар, психиатър, който отговаряше за плевенския регион, и го придружавах в обиколките му в Драгаш войвода, Санадиново и други села с домове. Та, той беше издействал по още 20 лв. към заплатите на санитарите, за да оставят сопите... Така или иначе, след 1989 г. финансирането на тези заведения се затрудни, по-леките случаи бяха изписани и излязоха на улицата, а в началото на новото столетие страната ни беше посетена от активисти на „Амнести интернешънъл” и голяма част от домовете бяха затворени, защото условията за живеене в тях са непоносими. По късно, всички знаем, ни посетиха и журналисти от BBC. Бяха построени няколко защитени жилища за по-тежките случаи. А какво стана с останалите обитатели на затворените социални домове, не знам.